Два дни в Париж (Two Days in Paris) е френско-германски комедиен романтичен филм от 2007 г., режисиран от Жули Делпи по сценарий на Жули Делпи. Премиерата на филма в Германия е на 17 май 2007 г.
Филмът предлага интелигентен, забавен и често саркастичен поглед върху любовта, културните различия и трудностите в междуличностните отношения. Това е произведение, което съчетава типичния френски чар с американската ирония, превръщайки се в своеобразен духовен наследник на филмите от типа „Before Sunrise“.
Марион (Жули Делпи) и Джак (Адам Голдбърг) са двойка, която живее в Ню Йорк. След ваканция във Венеция, двамата решават да прекарат два дни в Париж, преди да се върнат у дома. Но това, което трябва да бъде романтично междуспиране, се превръща в хаотична смесица от ревност, културен шок и комични недоразумения.
Джак, който не говори френски, се чувства напълно изгубен сред шумния и флиртуващ свят на парижаните, особено когато осъзнава, че Марион има цяла колекция от бивши любовници, които сякаш се появяват на всяка крачка. Между тях се разгарят спорове, но и моменти на искреност и близост, които поставят под въпрос доколко любовта може да устои на реалността.
Жули Делпи демонстрира впечатляващ контрол върху филма — тя не само режисира, но и пише сценария и музиката. Нейният стил е естествен, личен и остроумен, с диалози, които звучат като реален разговор между партньори, а не като изкуствена романтична реч.
Филмът е заснет в типично парижки дух – с ръчни камери, натурална светлина и кадри от реални улици, кафенета и апартаменти. Така Париж става не просто фон, а пълноправен герой – град на любовта, но и на хаоса, егоизма и неразбирателството.
„Два дни в Париж“ е интелигентна, иронична и искрена комедия, която поднася не идеализирана, а реална картина на съвременните отношения. С чувство за хумор и самоирония, филмът показва, че любовта не е просто романтична приказка – тя е поредица от разговори, компромиси и сблъсъци, които те учат да виждаш човека до себе си такъв, какъвто е.
Топъл, човешки и пълен с енергия – този филм е като уикенд в Париж: кратък, объркан и незабравим.
